29 окт. 2007 г., 23:47
На безнадеждна гара,
в безнадеждна повтаряемост,
животът отминава.
Минават влакове, след влакове,
изпуснати и недоизчакани.
На някои се качваме,
пътуваме към неизвестното.
На следващата гара
отново безнадеждното
с разперени ръце ни приютява.
Животът продължава.
Но някога ще дойде гарата, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация