8 сент. 2010 г., 18:09

Гаргата 

  Поэзия » Другая
1168 0 12
Заграчи властно. И заграчи грозно.
Изпъваше пространството докрай.
Сега ще озвучава два сезона
и дрезгаво-пиянски ще ридае...
А тишината се изду балонно -
до писък - в съсък ù се подчини.
И стана сиво, тъжно и отровно.
Напомняше за смърт и за мъгли.
Царица-гарга.
А мигът отплува...
Не смогнахме да махнем и с ръка.
Ята, които често не сънуваме. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Билярска Все права защищены

Предложения
: ??:??