Заспали дървета ураганът разбуни,
настръхнали клони в небето забиха,
сякаш разперени длани с нокти зловещи,
вкопчени здраво, на мрака обречени
Черно ято грозно заграчи с вой до безбога!
В миг небесата в предчувствие неизбежно
оловно, гръмовно, от грях натежаха.
Облак по облак Адът притисна Земята,
ледени камъни в несвяст заваляха,
стресната, в конвулсна агония потопена
спря да диша, въздух да си поеме...
Някъде в безкрая, недостигнат, незнаен ...