Пронизани усмивки се удавиха, а птиците проплакаха си песните, във тихото на ъгъла на мислите изтляха в огън жарещи копнежите. Моленията, трепет на звездите, се сляха с ехото на стъпките. Часовникът стрелките си прекърши в сподавеното на въздишките. Удари гръм небето от въпроси. Светкавична проблесна тишина. Зад сто прегради едничка се отвори, ала с решетъчна врата... Защо са ми звездите и небето? Защо ми е животът след смъртта? Душата ми, преплетена с въпросите, във себе си е свила своите крила. Тя търси топлина в надежда, която да съшие в нея радостта, да върне светлината на очите и устрема на птичите крила. Но гасне залез и очите си затваря. Нощта поглъща светлата мечта. Зад ъгъла превита стене тишината на рамото на мойта самота...
Джейни, Джейни...
какво съм правила, че съм изпуснала тези твои стихове!? Лелее, къде ли съм бляла? Но ще наваксам всичко пропуснато. Обещавам!
А сега по същество.
Прекрасен е стиха ти, но не искам да си тъжна!
Дано е само за лирическата.
Прегръщам те, миличка!
Болката е залог за нашето израстване... Виж какъв хубав и проникновен стих се е получил... След залез идва изгрев... Неумолим кръговрат... Дерзай! Поздрави!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
какво съм правила, че съм изпуснала тези твои стихове!? Лелее, къде ли съм бляла? Но ще наваксам всичко пропуснато. Обещавам!
А сега по същество.
Прекрасен е стиха ти, но не искам да си тъжна!
Дано е само за лирическата.
Прегръщам те, миличка!