Ако го слушаш всеки ден Поклади
празнува и на мравка прави път.
На добротата вече ѝ се гади,
а той едва ли не е все пред смърт.
И споменава името Ти всуе,
протри и прага на самия рай,
че ходи по вода дори се дуе,
човечецът. Забравил е комай,
че всички сме от кал. В Христови рани,
забол би пръв перото и чевръст,
издал би съчинения събрани:
"Как мене ме разпънаха на кръст..."
© Надежда Ангелова Все права защищены