ГЕНИЙ

Когато в цял ръст Пушкин видиш,

оставаш ням и поразен,

не може ти да не завидиш

на гения му вдъхновен.

На неговата звънка лира,

във зимен студ и в летен зной,

която нийде не намира

утеха, щастие, покой...

Та той възпя Русия цяла

в падения и висоти,

душата му се беше сляла

с природните й красоти.

Обезсмърти във стих земята,

брезите, руското небе,

на Правдата и Свободата

той горд и смел защитник бе!

Възпя борбите на народа

с безброй жестоки врагове –

татари, шведи, турски орди,

през всички бурни векове.

Звездата му на небосклона

сияеше и ден, и нощ;

величествена, непокорна,

блестеше тя със чудна мощ!

И славата му не помръкна

през робски дни и в черен гнет,

със геният си той изпъкна

като голям, велик поет!

И щом дочуеш всяка песен

на този млад, могъщ талант,

докосва те духът небесен

на този всерусийски бард.

Той символ е на Красотата

в поезията най-висок,

навеки името му свято

да славим с обич и възторг!

02. 09. 1989 г.

Кюстендил