Под вишната отпивам от мавруда –
за късната ми смърт да е предплата.
Тъгата ми две котки ще прокудят,
синигерът говори с тишината.
Подреждам пъзела на мойто детство
и нови некролози препрочитам.
Животът ми е всичкото наследство
с което още под небето скитам.
След лапсуси, кавички и тирета,
аз мога да оборя всеки Господ.
Три жълти минзухара кротко светят
в зеления перчем от майски троскот. ...