rudin (Иван Христов)
858 1444
7 мая 2016 г., 10:59

Гергьовско 

  Поэзия
559 0 8

Аз не искам за тях да говоря...

Тези страници тук за какво са

с избледнели от времето хора,

без претенции, хленч и въпроси.

 

В  това време вонящо, греховно

на затънали вкупом в блатото,

да покажем на дело отново

светъл пример за битки над злото.

 

Ти кориците, целите в плесен,

разтвори, да усетиш ò време

как са пишели своята песен

под свинеца, на вихрено стреме.

 

Как мечтали са те свободата

и на нивата тук, в чернозема,

са посяли реколта богата,

та от тях житно зрънце да вземем.

 

На гергьовската пълна трапеза

нека всички да станем тук прави,

да помолим за прошка онези,

с бръни сухи и длани корави,

 

дето своята кръв са проляли

и с любов цял живот са копнели,

за да видят през облаци бяли

агнеците в кошари заблели.

 

Аз не искам за тях да говоря...

Саможертва – велика и скромна.

Само ниско поклон да им сторя,

храбростта на Гергьовден да спомня.

© Иван Христов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??