Седеше Левски на небето
И гледаше как всяка година
Носеше тълпата букети
На него и на още дузина
И казваха "още такива да има"
Всяка година по същото време
Паметниците осъмват с цветя
Тълпата каза "герой да си избереме"
А Герой не искаше да бъде тя.
Там пред паметниците букети разпръсват
Чакайки новото чудо
Ако може паметниците да възкръснат
Тълпата мечтаеше лудо.
А никой от тях не пожела
Да бъде Левски един
Паметници, цветя и стотици тела
И народът отиде да спи.
© Росен Николов Все права защищены