Всеки иска да бъде герой,
но когато настъпи мигът на последния бой,
слабите стават силни, а силните викат отбой.
Когато си там, където тревата замръзва от омраза
и въздухът се цепи от гняв,
когато смъртта определя - тогава няма герои.
Тя се смее на всеки изстрелян куршум,
на всяка размахана сабя,
а земята подгизва от кръвта на всеки бъдещ герой.
И когато сърцата спрат да туптят,
а ръцете с последен тласък се бият и мъчат врага да убият,
когато последната мисъл проклина света
и думите в устата от ярост горчат,
когато човекът убива човека, тогава няма герои.
Душите крещят със злоба,
телата падат от болка и умора,
но как сега ще живеят героите,
щом са убивали хора.
© Тео Ангелов Все права защищены