Не вярвам вече, вече не вярвам.
Излезе подла, жестока и зла.
Даряваш ме с Нищо, а във замяна
оголих до болка свойта душа. Ти влюбена бе във стиховете,
които пишех с кръвта си дори
и търсеше него - героя на книга,
героя със рана, която кърви. Ти търсеше вяра, любов и човечност,
и щастие в този технически свят,
но твоите чувства меняха се вечно,
някак си бързо в тих кръговрат.
Лисенко Иванов