Две му зеници, широки като страшна яма.
В гърди му кърви грозна рана.
гарван с тежка сянка, над дома му висна,
зад стените майчин плач жално писна..
Лице му бяло, като смърт бледнее
черна мъка сърцето му люлее
Една жена, пъстроока, белолика
Де нощем с примамващ глас го вика
И само насън я сънува мила, добра,
че го прегръща, целува и шепне му добри слова
а наяве в сърце й, разлюбен и незван,
той я плаче под един тежък таван. ...