ГЛАД

Осъмнах бледолика, хладна –

потърсих си кивота,

но си останах гладна

за човещина в живота…

Да беше жега, да бе потоп

(макар и да не му е време),

а то – мизерен някакъв живот

и съвестта народна дреме…

Защо харесват таз помия?

Защо пълзи таз тежка сянка?

Навред е оргия и олелия,

а народната ни свяст – в дрямка…

Странно си кривят душите

(като духове – вампири същи);

хамелионски си кривят очите –

слуги на изверги могъщи…

Видях, че нямат упование,

че нямат нива, дом и род –

лишени от човешкото си достояние,

туй жалка е тълпа, а не народ…