Napolitano (Валентин Желязков)
290 3297
11 янв. 2008 г., 10:25

Гларус 

  Поэзия
848 0 17

Като гларус самотен, зареян в небето,

все още със сила в мойте крила,

търся своята суша в морето,

къде да отдъхна, къде да се спра.

Горе, високо, щастлив и доволен,

синевата за мене е храм,

самозабравен във полета волен,

свободен съм, волен, но сам.

Като гларус самотен над скалистият бряг

ще кръжа до последна умора -

сред вятъра леден, сред бури и сняг,

далеч от животни и хора.

Като гларус самотен с уморени крила,

изчерпал последния дъх,

ще рухна на някоя мокра скала

или някой зъбер без мъх.

И с поглед догарящ в тъжния ден,

който се ражда отново,

последният изгрев, до болка червен,

за мене ще бъде прокоба.

Въздъхвам спокоен, че аз не съм птица,

че ти си до мен в моите дни,

но боли ме, моя малка царице,

че волните птици умират сами!...

© Валентин Желязков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??