Гласът на вечния въпрос

2 дек. 2008 г., 06:41

Поэзия

890 0 4

Гласът на вечния въпрос

Дали светът ни разтворена книга е
на писател, уморен от живота,
или прелъстен от някоя муза,
въртоп от мисли изливащ с охота...

Или пък сме поема широка,
безкрайна или незавършена още
на някой замислен поет,
топнал перото в идеята снощи...

А може би сме песен
по стиховете на борбен сонет,
изпят от талантлива девойка
с призив за любов срещу гнет...

А защо не подарък от Бога
за неговите ангели мъдри и бели
да има кого да закрилят и учат
по пътя към всевишните цели...

30.11.2008 г.
21:20ч.

Безкомпромисен (Никой)

2008-12-04T10:18:26+02:00

Хората са много неща и мисля ,че ти си го усетила прекрасно!Но...аз бих написла това:дали сме хора!(само аз де-твойто е прекрасно)
Lilims (Лиляна Стойчева)

2008-12-02T11:48:22+02:00

Много е хубаво,поздрав!
dodic (Деян Димитров)

2008-12-02T10:34:44+02:00

Харесах
Маслината (Нова)

2008-12-02T09:39:39+02:00

Поздрав от глас, пеещ *за любов срещу гнет*!