Гледка

1 апр. 2020 г., 00:19

Поэзия » Пейзажная, Белые стихи, Другая

932 0 1

Щом Слънцето
зад Витоша се поклони
и я остави да хвърли
мощната си сянка,
тогава я погледни,
и помни, че я гледаме двама.

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Мръщолевения
Неведомый прекрасный край

В глуши неведомого края, Что лесом и тайгой порос. Грызёт морковь ушастый зая, Уснул в кустах рогаты...
Мертвые 1983

Не знали, что им завтра умирать. Не знали, что их кончилась дорога. Что будут в землю-матушку лежать...
Думите тежат

Пред мен един глагол навъсен, отмерващ ме с поглед мръсен, чупи пръсти нервно и припряно, сякаш ще з...