"Не отминавай никое "обичам те""*...

Това е твое верую, нали?

А аз съм на обратната страна на чувството,

затуй горя, залитам, падам и боли.

А бяха дни на радостна заблуда.

Живях единствено със своята мечта,

щастлива бях, но непробудена

и неподготвена за реалността.

Аз виждах в теб най-скъпия, любимия.

А ти във мен - приятелка добра.

Копнеех ден и нощ хлапашки, влюбено,

за твоите очи, ръце, уста.

Долавяш мойте чувства, и мислите ми знаеш,

и пак подаваш ми приятелска ръка,

изчаквайки сама да обуздая

пожара в своята душа.

До мене си, а всъщност си далече

и границата между нас е любовта,

която в мен гори, макар обречена,

и имам я единствено в съня.

Не ме щади. Жестоко е да чувстваш

как обичта ти буди жал.

Кажи ми думи безразлични,

посей след себе си кошмар.

Тъй може би ще съумея

да те намразя или дори,

преставайки за тебе да копнея,

спокойствие и мен да озари.

*Цитатът е от "Заклинание" на Николай Христозов