Върху глухарчетата, слънцето лежи,
а глухотата топли небесата.
Подухва вятър. Пръскат се лъчи.
Покрива се с глухарчета, земята.
И глухотата почва да личи
от утрото до залеза пожарен
в посърнали от звуците очи,
които глухонямо разговарят.
Но слънцето прозира също там.
Макар и глуха светлината прáи.
Очи като смълчан човешки храм
в който са заселени глухари. ...