3 дек. 2011 г., 00:11

Глухарче 

  Поэзия
480 0 3

Дните ми са като косъмчета

на разпръснато глухарче,

ефирен облак от свят,

разкъсан от вятърни

закачки и слънчеви нагревки,

виждам го бял и ефирен цвят,

докосвам го и падащи моменти,

отлитане и стъбло само

остава в ръката ми.

Аз  и ти и всички ние сме като

глухарчето, родени от семка,

пораснали в почва и разпаднали

се в граничност и безвремие,

искам да събера  власинките

цвят на живото цвете,

но в ръката ми оставя само

мирис на умиране.

И лекота, и безбрежност

за вечност, отвъд света ни.

 

© Ваня Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??