ГЛУХАРЧЕТО В ОПОЖАРЕНА НИВА
Защо да оцелявам в тази битка?
Победата не означава радост.
След края ѝ ще бъда тъжна птица –
с оскубани чучули на площада.
Аз болката все някак превъзмогнах,
обидата преглътнах – и горчива.
Но как да демонстрирам превъзходство –
тъгата никога не ми отива.
За славата обаче ти си жаден,
копнееш да усетиш как пулсира
на изгрева – посечен безпощадно,
разсечената вена – през всемира.
Триумфът ти е пиров и трагичен.
И все по-тесен става твоят ъгъл.
Признавам си, че много те обичам.
Иди си – да не видиш, че си тръгвам.
© Валентина Йотова Все права защищены