3 авг. 2008 г., 08:06

Глупости... 

  Поэзия » Философская
1512 0 26

* * *

 

Някои пишат за светски проблеми.

Грабват перото и пишат.

Всичките тези са като мене,

отвсякъде въздух издиша...

Но знаеш ли, братко, не може така,

да гледаш и все да въздишаш,

грабваш молива и листа в ръка,

сядаш и почваш да пишеш.

И чувстваш се някак, ей тъй, накрая,

че става ти някак си... леко.

Е, може да не си му намерил колая,

но... на твърдото става ти меко!...

И въпреки всичко, напук на науките,

дори на цялата... хорска амнезия,

сядаш и пишеш - изваждаш поуките,

макар и да не е поезия.

Без претенции за литературна творба,

дори поетично да куцаш,

казваш ти истини с прости слова

и пада от плещите буца.

Всичко написано горе е... "лудост",

но аз продължавам на глас.

Може да сметнете даже, че... глупост е,

 

 

но...

Краят остава за Вас!...

 

* * *

© Валентин Желязков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Съгласна съм!!!
  • казваш ти истини с прости слова
    и пада от плещите буца...

    Изцяло се присъединявам към твоите и думите на Павли! Бурни аплодисменти!!!
  • БРАВО!!!
  • На един дъх,живо,динамично,майсторски изразена идея!!!
  • Прибирам си края на глупостите...
    Знаеш как да го направиш!
    Поздравления!
  • за теб глупости...за мен истини...
    много харесвам философията на този стих...
    Браво, Вале...!
  • И да имаше повечко такива глупости като тези...друг щеше да е светът май...Поздрав!
  • Една поговорка гласи "Всеки си е башка луд!". Поздравления за идеята и оригиналното изпълнение!
  • "грабваш молива и листа в ръка,

    сядаш и почваш да пишеш.

    И чувстваш се някак, ей тъй, накрая,

    че става ти някак си... леко."

    Пречистващата сила на поезията,
    въздишката която върху листа,
    ще кара другите да се засмеят,
    да се разплачат, и да се замислят.
    Това е важно, а ще каже някой:
    "Тематиката ти е маловажна,
    и строфите ти сякаш са пияници
    не си ги подредил и се поклащат"
    В живота и в поезията важното,
    понякога различно оценява се.
    Зависи кой си, как си, и на колко си...
    Но важното е ...(Спирам,че олях се

    АПЛОДИСМЕНТИ ВАЛЬО!ОПРЕДЕЛЕНО , ВДЪХНОВЯВАШ

  • Да, точно така!!
  • Отново благодаря на всички спрели се за малко тук.
  • Луд кеф на големи буци!
    Човече*
  • Аз в момента разработвам стихотворение на подобна тематика
    Твоето е яко... сефте
  • Наистина олеква!!! Ееех, ти с твоите мъдрости, много истина има в тях! Поздрави!
  • В някои глупости, намирам истински неща.
  • Глупост или не, казал си моята истина!
    Когато нещо много ми тежи,
    когато ми е страшно криво,
    сядам бързо пред листа,
    и в думите душата си изливам!
    Поздрав!!!
  • Прекрасен изказ!!!
    Аплодисменти!!!
  • Мислех да пиша есе по темата, но твоят стих ми дойде като по поръчка! Прав си! Абсолютно!

    “казваш ти истини с прости слова
    и пада от плещите буца.”
    и после... “... на твърдото става ти меко!...”

    А защо ли, защо е така???
    Защото изкуство, което е само форма, което говори само с “постройката си”, дори и съвършена, а не казва нищо друго, не е изкуство! И хайде да не се забуждаваме! Животът е много по-сложен, по-комплексен и много по-разнообразен от това, което една глава, ръка, сърце или душа могат да “родят”...
    Странно защо не помня някои “съвършености”, които съм чела или виждала, а помня “несъвършености”, които са ме карали да се замисля, че и да преосмисля някои неща от живота си. Всъщност, не е ли това смисълът на изкуството? Да те накара да трепнеш, за се замислиш, да се разплачеш, а защо не и да се залееш в смях. А “на вкус и цвет – товарищ нет”!
    Прощавайте радетели на съвършеното изкуство, че не мога да се разплача пред Кентърбърийската катедрала (и всички нейни посестрими), колкото и да е съвършена като постройка. Възхищавам ú се, прекланям се пред гения който я е проектирал, но... има едно но... Тя не може и никога няма да може да ме разплаче или разсмее! А много “несъвършено” творчество (и поезия, и проза) тук успя да го направи! За това се покланям и на него! И ми е по-близко... Защо ли? Защото Бог е дал душа и на слепия, и на хромия, и на безръкия, и на лудия... и на много, и на малко можещия... И всяка душа заслужава уважение! А тази, която е успяла да събуди някакво чувство или емоция в мен – още повече! И не когато аз съм ú “приписала” какво чувства, а точно когато съм разбрала какво чувства! Защото единствено Животът е Изкуство! Всичко останало са късчета от него!
    А Месии, колкото щеш... Още от времето на Христа, че и преди него... И все знаещи, можещи, ясно и категорично произнасящи се... като последна инстанция... Но забравили най-главното – че на тази земя последна инстанция няма! Просто “это нам не дано!”...
    Прощавай, Валентино, че точно под твоята творба намерих за уместно да се “произнеса” и аз, но смятам, че точно тук “ми е мястото”. Стискам ти ръка!
    А ще завърша този пост с едни свещени думи:
    “ Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека. Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, - щом любов нямам, нищо не съм. И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне, - щом любов нямам, нищо ме не ползува. Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява. Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат. Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме; но, кога дойде съвършеното знание, тогава това "донейде" ще изчезне. Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мислех и като младенец разсъждавах; а като станах мъж, оставих младенческото. Сега виждаме смътно като през огледало, а тогава - лице с лице; сега зная донейде, а тогава ще позная, както и бидох познат. А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта." /ПЪРВО ПОСЛАНИЕ НА СВЕТИ АПОСТОЛ ПАВЕЛ ДО КОРИНТЯНИТЕ (Гл.13)/
    И не мисля, че някой е по-голям от тези думи! Нито може да каже нещо по-мъдро!

    Е, както казва, Валентино, "Краят остава за Вас!...”, т.е. за Нас!
  • Стана ми някак... мекичко!
  • Поредната истина...
  • казваш ти истини с прости слова
    и пада от плещите буца.

    Пък кой каквото ще да казва...
  • Хм, а казваше ,че ще ти е трудно

    Поздрави - справил си се ! Усмихнато ми започва деня . Благодаря !
  • краят , приятелю е бял лист...
    всеки да си го допише сам!!!
    от мене поздрави!!!
  • Така си е.
    Усмихващо и става по-леко...

    Поздрав и усмивка.
  • ! Поздравче,усмихна ме!
  • М-м-м-м-м-д-а,няма я буцата!!!
    Щастливо!
Предложения
: ??:??