26 дек. 2014 г., 16:45
Едно отричане в ключалката ми щракна,
преди ръжда по мен да сипне залез риж.
Ще си допивам чашата, подпрян на лакти
и може би в случаен стих ще прокървиш...
Като спасение последно в римска баня
или като секира тежка на палач,
часовник стар към мен минутите накланя,
наточил двете си стрелки като бръснач.
Чертаят по небето черни врани знаци.
Средновековно сричам Франсоа Вийон...
Към римите посягат само единаци,
защото всяка близост е оксиморон. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация