Значението ни идва от момента,
от нуждата за нечие присъствие.
Дали е вечно или е мимолетно,
разказва всичко само едно отсъствие,
което се изписва с тишина.

И в опитите да изтръгнеш себе си
от тъмната страна на липсата,
превръщаш спомените в нежност,
съдържаща единствената истина -
създава всеки своята самота.

А времето така да е излишно
с минутите, играещи на дребно.
Един човек владее твоето дишане...
И нищо повече не е потребно
от глътка вечност. Само любовта.