18 янв. 2013 г., 18:49

Глътка въздух 

  Поэзия
569 0 4

Като глътка въздух си. И вдишвам.
И чувствам как тича кръвта.
Като нежен стих си. И те записвам.
После думите трия с ръка.

Като сън си - нощите отнемаш,
а сънят наяве е в деня...
Свенливо мислите ми вземаш,
после те тичат сами по брега. 

Като лудост си. Обсебваш,
а няма лек за лудостта...
В очите ми - сякаш проглеждаш.
В ръцете ти - тръпне плътта.

Като глътка въздух си. И вдишвам.
И чувствам как тича кръвта.
Като нежен стих си. И те записвам.
После думите трия с ръка...

© Аз Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви от сърце
  • Хубаво чувтсво, чудесен стих!
  • Вдишвай тази нежност и издишай най-красивите си стихове!
  • Толкова замислена нежност и чувство. Харесах леката горчивина и сякаш тъжния привкус на една спотаена, но обсебваща емоция в стиховете ти.
Предложения
: ??:??