Попаднали в ада на своите чувства,
започваме пак да твориме изкуство,
живеем на думи и търсиме смисъл,
и питаме често - кой така е орисал
този наш живот-не поетичен,
има ли в него капчица смисъл?
И има ли истинско нещо във него?
Или всичко е кухо, ненужно и вехто
и е смешно, че в него сме виждали смисъл,
и е смешно че някой уж е написал -
колко прекрасни са нашите чувства,
колко красиво е нашто изкуство... ...