pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
888 17170
9 апр. 2020 г., 17:06

Гневът на морето 

  Поэзия » Философская
744 3 11

Морето, разгневено на луната,

вълна издигна, в пазви да я скрие.

Понякога, забравили съдбата си,

с недостижимото се мерим ние.

 

1985

 

© Мария Панайотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Може би от завист, че тя е чак там, горе, а то - долу, макар че като величини сами по себе си са несравними. Нима и с хората не се случва това, Райне?
    И дано маистина "достижимото да е в чувствените ни думички", така хубаво си го казала! ❤️
  • В противоречие ми е гневът и желанието в пазва да я скрие, но ме замисли , миличка...май наистина в най-големите си страсти се гневим и от обич:“ Благодаря ти за този размисъл. Достижимото да е в чувствените ни думички!
  • Излъчваш обич, дори и само изписвайки името ми, Цвети!
    Прегръщам деня ти с надежда да стане по-слънчев!🌻 ❤️🌻
  • Мари❤️🌹!
  • То е от един цикъл с еднокуплетни стихотворения, Краси, макар че мога да помисля и за продължение.
    Благодаря ти и хубав ден, мила!🍀
  • Исках да има още няколко стиха.. приех го като начало!
  • Радваш ме, Гош! Благодаря ти!
  • Тези миниатюри те разкриват по нов начин за мен, като творец.
    Поздравявам те.
  • Отново ме смайваш с мъдростта си, Наде? Благодаря, че ме навестяваш, приятелко моя! ❤️
    Дени, идва момент, в който разбираме какво е по силите ни, но винаги трябва да искаме повече от себе си, за да стигнем по-далеч! ❤️
  • Приемеш ли, ч непостижимото е съдбата ти, става постижимо. Гуш!
  • ❤️ Често.
Предложения
: ??:??