Гнездо на охлюв

До тука ли бяхме? Казахме много...
Дали бе достатъчно, ти ми кажи!
Аз бавно обичам, бързо не мога,
не искаш да чакаш, без мен продължи...

Върви, щом не можеш? Пътят ти прав е,
и охлювът бърза по своя си начин,
и аз като него се крия във мрака,
на тясна черупка, в която те чакам...

Такъв е животът! Какво си виновна?
Когато те търсих, ти беше орлица,
горда и силна, летиш непокорна,
аз все пълзя, ти родена си птица...

Кога ли ще кацнеш? Кога ще те стигна?
Сякаш се гоним обърнали гръб,
стана ми навик сам да заспивам,
орлицата кацна в гнездото на друг...

А аз ще пълзя със цел и посока,
скрито ще следвам, когато летиш,
и точно, когато най си жестока,
моята черупка със нокти разбий!

Искам да гледам! Нагоре! Небето!
Искам със тебе и аз да летя,
там, където кръжат самолети,
високо, където не свиват гнезда...

Д. Антонов (diester)
09.04.2013