Дори онова остро швейцарско ножче
не може да изчегърта
засъхналата кал от думите ти.
Газил си във много локви,
без да почистваш душата си.
Замазваш с вехти спомени
мръсотията, бликаща
от новата версия на шлагера „прости ми”.
Къде съм аз в това преспапие?
Дали не си забравил за мен,
катерейки стръмните пътеки?
Никотинови са очите ти, ...