Jinksy (Елира)
5 17
10 янв. 2006 г., 17:30

Гняв 

  Поэзия
1972 0 3
 Гняв надига се в душата,
 гняв от думи, казани на глас,
 гняв, който те разплаква,
 който кара те да си в несвяст.

 И стискаш юмруци безмълвно,
 затворил от ярост очи,
 и сърцето се пръска напълно
 и неистово много боли...
 
 Гледаш ядно, но не виждаш,
 търсиш сила-но уви,
 думите безсилен те оставят
 и душата в тях гори...

 И поглеждаш към небето сиво,
 виждаш празни, облачните висини,
 питаш се накъде да отидеш-
 дали някога ще те отболи?!
 
 И раната със времето зараства,
 но спомена остава да гори,
 защото думите не се забравят,
 колкото и да вярваш на многото лъжи...

                На онези хора, които така и не осъзнаха какво правят другите за тях
 
 

© Елира Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • И после как да не ми е готино, че уча с такива хора в едно училищеМного си добра!!!Поздравления за стиха
  • БЛАГОДАРЯ
  • Браво!Много смислено и хубаво :о) 6+
Предложения
: ??:??