Гняв, сладък и непоколебим,
гняв, от кръв ти си изтъкан,
гняв, тъй чаровен и студен,
че душата радостна е в твоя плен.
Гняв, в леден блок си окован
и зловещата мелодия въздухът разбужда.
Гняв, от пъкъла извиращ,
гняв, в мрак света обгръщаш
и душите вледеняваш.
Гняв, ти сънища смразяваш
и сърцата поразяваш.
Адът, казват, бил в пламъци обгърнат,
а всички викали, агонизиращи в мъчения неземни.
Не, човече, Адът не е врял,
това са предградията страшни!
Той е спрял и в лед умрял!
Тих, зловещ, студен, сякаш в сън заспал,
но не е!
Гнусен вятър плътта разяжда
и кръвта се вледенява.
Смъртта изкусителна е и приятна,
сладка като ледена кралица.
Ледът изяжда и най-дълбоката ти клетка,
а Душата - просто я няма!
© Борислав Луканов Все права защищены