9 апр. 2010 г., 16:37

Гняв и отмъщение 

  Поэзия
1101 0 4

За нощите прекрасни,

за сълзите ми ужасни,

за виното ни сладко,

за времето ни кратко,

за всяка капка кръв,

за всеки нощен студ,

за всеки белег... всеки ден,

в който трябваше да си до мен.

За думите ми премълчани,

за истините ни скътани,

за всяка болка всеки ден -

пожелавам ти да си мислиш за мен.

Пожелавам ти да те боли.

Да не спират от очите ти да капят сълзи.

Да усетиш мойта болка моя гняв.

Да съжаляваш! Да се молиш! И да стенеш!

Дано не си щастлив, дано да гниеш!

Дано да се разкъсваш и да крещиш!

Да те убивам малко по малко, гледайки те как пищиш!

Да ти се иска да те няма...

И това ще стане - само че ще падаш бавно в дълбоката яма.

© Иви Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • миличка, разбирам те! Гневът е началото на една страшна пързалка, водеща към... по-добре да не знаеш накъде. По-добре е да простиш, отколкото да мразиш и да се самобичуваш с и в гнева си...помисли си и се свържи с мене, ако желаеш да поговорим. скайп dylone1
  • много гняв си насъбрала, мъка, недей мрази, до вчера си обичала... силно пишеш...
  • СТРАХОТНО стихотворение,без думи ме остави,браво
  • "За думите ми премълчани,
    за истините ни скътани,
    за всяка болка всеки ден -
    пожелавам ти да си мислиш за мен."
    Много болка и гняв има в думите ти... унищожи ги, за да не унищожат те теб.
Предложения
: ??:??