Крача свободно по мократа трева,
облечена във снежнобяла риза.
Тичам благодарна на дъжда
и се чувствам като жрица.

Тревата гъделичка нежно моите нозе,
останала потъпкана след плахите ми стъпки.
Гледайки невинно със очите на дете,
в главата ми прелитат спомени и тръпки.

Събличам бавно бялата си дреха
и усещам коприната по свойто тяло.
Чувствам се тъй жива, чувствам се тъй лека.
Хвърлих на земята едно лъжливо наметало.

Умът ми се избистя,
сетивата рязко се усилват.
Свободна съм сега! Не се опитвам и да мисля.
Капки дъжд сълзите ми измиват.

Вдъхвам аромат на свежест.
Изправям се безстрашно срещу целия свят.
Махам от плещите тази тежест
да бъда вечно нечий обяд.

Стоя гола, непоколебима, сляла се с природата.
А вятърът се блъска в моите гърди.
От всички съм далеч. Далече съм от хората.
Далече съм от вечните лъжи!

Настръхнала от полъха студен,
душата ми се вее пречистена и гола.
Останала без дреха, останала и без проблем,
преоткривам своята природа.

Най-накрая аз съм истинска!
Най-сетне разгърнах своята душа!
Никога не съм си и помисляла,
че ще съм щастлива и сама.

Сливам се снижена до земята
и към себе си се аз обръщам.
Подтиснала съм срам, показала съм си душата.
Във птица-феникс се превръщам.

Гола поплаках във широките поля
и се изправих срещу всички свои страхове.
Вижте ме, свободна съм! Вижте моята душа!
Вижте как се смее моето сърце!

Пречистена и изцелена излязох от своя транс.
Отворих очи и видях своята кутия.
Главата ми крещи, вживяна в силния екстаз.
Сърцето не желае да забрави голата магия.

Преживявам много пъти мига върху зелената трева.
Усещам дъждовните капки по свойта пазва.
За жалост, всичко случва се във моята глава.
А онзи гласчец неспирно нещичко ми казва.

Искам силно да го изкрещя!
- Вижте, гола съм и съм свободна!
- Вижте, аз танцувам боса под дъжда!
- Вижте ме!!! Богата съм и гола!