Защо ли някак е различно, когато чуеш пак лъжа?
Преди от болка си умирал, а сега не ти и пука за това.
Не ти и прави впечатление, когато някой ти говори зад гърба.
Завиждат и злобеят всички. Вече никой не помага ей така,
а само гледа те във джоба - да свие някой лев, да е на кяр*,
да сипе в чашата ти капчица отрова, да те разкъса като хищен звяр.
Такъв е днес животът, драги ми приятелю. А казват - щял да става по-добър.
Не вярвам аз това да стане някога, защото всеки носи във душата си сатър.
***
*кяр - полза, изгода
© Румяна Неделчева Все права защищены