Събличай ме.
На кой му трябват дрехи?
Удобно ми е някак да съм гола.
И Дон Кихот е можел без доспехи.
Събличай се, хвърли ги там... на стола.
Ръцете ти са тихи, като птица,
жадувала последния си полет.
Докосвай ме, едничката искрица
расте и става обич, става огън.
Събличай ме, душата ти е слънце
за моята душа дошла да моли.
Наесен ще покълне всяко зрънце,
защото го посяхме с обич... голи.
© Николина Милева Все права защищены