Голота... и две сърца
в рамката на стая бяла,
и нощна тъмнина...
по телата се разляла.
Тишина и есенна балада...
обич, носеща се с песента,
тлееща в животворна клада,
съблекла до последно гордостта.
Утро... чисто, не греховно...
вплели се като в полето макове сами,
в стаята, от слънцето огряна,
в едно живеят две души.
© Ивелина Паунова Все права защищены