18 янв. 2016 г., 14:30

Голямата игра 

  Поэзия » Философская
297 0 4

Заспивам, а трябва да бъда все буден.

И няма ли милост нощта   ми към мен?

В съня ми се връща странника блуден,

за да я превърне нощта ми във ден.

 

А аз се превръщам във съд антикварен

излъскан до блясък със вълнен парцал.

От мръсното време не съм и покварен,

и нито душата- потънала в кал.

 

И лъснал в деня си от лунен отблясък,

аз имам цената на стара пара.

Изтичам през дните във златния пясък

и правя с живота голяма игра.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Тук си избрал по-разгърнат изказ - подходящ за философския замисъл.
    Харесах, Колич!
  • Поздравление за тази философия!
  • Забави темпото...
    А аз се превръщам във съд антикварен
    излъскан до блясък със вълнен парцал.
    От мръсното време не съм и покварен,
    и нито душата - потънала в кал.
  • Понякога ми се струва, че животът си играе с нас както котка с мишка. Но те поздравявам за куража, Никола, да правиш с него голяма игра! Хубава нова седмица!
Предложения
: ??:??