Аз я помня - голямата жълта луна.
Търколила се като медена пита.
А под нея и под звездите
в декемврийската вечер се скитах.
Аз я виждам над мен всеки път,
щом реша да направя за себе си извод.
Скришом към нея отправям очи
и я питам за верния изход.
Тя поглежда ме мълком тогаз,
и по пътя нататък оставя ми знаци.
Но не казва,че трябва и аз
да поплача, но тихо, в нощта си. ...