ГОНИТБА
Ти си ме лъгал подло, Животе!
Късно разбрах, че те нямам.
Подир теб ли вървях бездиханен и потен?
Не. Вървях след измама.
Аз те виждах, Живот, и предвкусвах триумф.
Ти дъха ми навярно си чувал.
От умора и яд, от терзания кух,
като стар каруцар съм те псувал.
Не защото те мразя, беглецо красив
(силно мразя единствено гроба),
ала с капка живот, като скота бях жив – ...