Горчив сонет

1 нояб. 2022 г., 12:17 2022-11-01T15:50:43+02:00

Поэзия » Строгие формы

733 0 6

Тишината нощес се разлисти

по стъклото, пленено от лед.

Изрисува с кристали сребристи

лавандула и мак, слънчоглед,

боязлива стреха – приютила

на врабците рояка свадлив,

път – разперил крила като прилеп,

малко тесничък, някъде крив,

даже дядо ми – седнал на двора,

нещо дялка – замислен – с теслата,

баба чисти ориз за сармата,

пред кандилото с Бог си говори.

И е дребна, и кротка и свята,

по̀ е бяла от сняг в необята...

yotovava (Валентина Йотова)

2022-11-01T15:56:35+02:00

Нееее, писано е рано сутрин, после следва работа, качвам в промеждутъка А сутринта съм го проспала
maistora (Красимир Тенев)

2022-11-01T15:55:24+02:00

Ама 12.17ч. е качено. Дълга сутрин! Ден на будителите е.
yotovava (Валентина Йотова)

2022-11-01T15:53:51+02:00

Сутрин трудно се събуждам, Краси
maistora (Красимир Тенев)

2022-11-01T15:53:13+02:00

С тоя финал вече е по-добре.
yotovava (Валентина Йотова)

2022-11-01T15:52:14+02:00

Благодаря, Миленка
zelenaradost (Милена Френкева)

2022-11-01T13:21:56+02:00

Красива поезия, красива
и с тиха мъдрост се разлива.