5 янв. 2010 г., 16:34
Дали Времето успява да пребори всичко...
Или остава горчива вода в чаша печал...
Небето полегна в скута ми тихо...
Станах за миг аз
Небе - пълно с печал...
И от облаци скрити заваля не вода, а жар...
Небето полегна в скута ми тихо...
Усетило топлия допир на меката длан,
То зарида горещо,
Прикрило с криле своя слънчев овал...
Заваля не вода, а Плам...
Небето, което мечтаех да стигна, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация