Тя седи обляна във сълзи в тъмнината на нощта,
но дали от радост или от тъга?
Любов! Тя мечтае за малко любов
във живота и тъй суров.
Тя мечтае за капка нежност,
потънала в безкрайна безнадежност.
Тя мечтае за топлия лъч от светлина,
пратен да убие в сърцето онази самота,
която я преследва като сянка навън и у дома.
Тя мечтае пак да гори в прегръдката на своя любим
и той да е отново същия, сияещ от радост, несравним.
А друг чука на вратата, ...