Едно детенце днес ме пита
Дали някога съм крал,
А аз стискам монета златна във дланта си свита
И си мисля 'Че аз от кражби съм живял!'
И таз монета ще заложа,
А съвестта крещи 'Дали срама ще понесеш?'
Че от твоя храм я гепих, Боже,
Знам, душата ми е леш.
Но да съм примерен човек не ми отива,
И егото ми здраво е като гранит.
Който иска да ме гледа криво,
В крайна сметка всеки да си гледа своя бит!