Гордост
                   Из "Греховете"
Грях ли е да се обичаш?
Но от тази обич хиляди умряха!

Грях ли е да си повярваш?

Като ония, що пред нищо не се спряха:

кой от нож загинал,

кой от брадва,

кой от ябълката на провала

или от самозабрава,

но все към гибелта ги тласна този грях.

И ето те и теб!
Сред титаните наравно! 

В короната се взираш!

Величие тъй славно!

На трон позираш,

вино пиеш,

злато носиш,

срама криеш...
Господа за шлифера държиш! 

Гордост! Гордост!

Твойто име е измама!

И във времето отеква този стих ,

като непредаден скъп урок
по сила, по вяра, по обич:

що превръщат се в порок

и разпъват те на кръст коварен

с тръни, телове,  бодили,
остриетата ги удвоили

и са лъскави до болка,

че и дявола да бяга

в самотна обиколка,

а си нямаш на представа колко

ти ще съжаляваш  нявга...
                                14.02.2015г.