Забрàви ме - аз просто съм жена,
безропотно понесла кръста си суров
безмилостно да ме гори все тя -
невъзможната и неугасваща любов...
Забрàви как ме в хаоса откри,
как звънна времето и потрепера,
как плисна във живота ми зари
досега небивали и ненамерени...
Забрàви как в душата бръкна ми и там
цялата Вселена в малка точка сви се,
как емоции - цял буреносен океан -
ме заляха, съживиха, осветиха...
Забрàви ме и вихрите ми ти отне,
крилете се залутаха в посока неизвестна...
А животът в свойто русло си тече
и все по-мъдри ставаме - противовесно...
Ти все излизаш прав!...Така е по-добре!
Забравù и продължи по пътя си нататък!
Дишай, радвай се, усмихвай се! Люби!
Щастлив бъди! Ще се срещнем пак!... Оттатък!
Ако аз съм първа - ще те чакам на Вратата,
ала не като във оня драматичен миг,
кога взривявах с поглед тъмнината,
а ти се колебаеше да не изневериш...
Ще те посрещна с цяла ангелска армада,
с вълшебни фойерверки райска светлина.
Ще те загърна със прегръдка на оная
смирено чакаща, вечно влюбена жена...
Ако преди мене Оттатък се преселиш,
да знаеш: в които и селения да си,
аз стъпките ти безпогрешно ще намеря,
да видиш в какво превръщат се моите мечти!...
. . . . . .
Сега отново падна се на мен честта
от упор да застрелям окуцелия ни кон!
И нека бъде чиста твоята душа!
Остана верен на семейния канон!
© Жанета Все права защищены