Дори не се опита да ме спреш,
затова оставих вратата зад мене да се тръшне.
Когато погледнах в очите ти, видях само капки лед,
но сълзи... със сълзите те бяха толкоз чужди.
Целунах те, като за последно,
преди да се обърна.
Душата си оставих в онзи кратък миг,
а сякаш ти в гърба ми я захвърли.
Понечих да се наведа, да си я взема...
Но да се обърна, не, не исках.
Предпочетох да си тръгна без душа...
Навярно някой друг би могъл да ми я върне. ...