Отдавна ме чакате, мои роднини,
във скучния райски чертог.
Деня си последен човек как да види -
чертицата драснал е Бог.
Броите ми чашите, всяка цигара,
сушите в зародиш сълзи.
Но рано е още сърце да отмаря,
духът – подкосен да пълзи...
Наточи ли, дядо, небесното вино?
От него глава не боли.
Към тебе пътеката пеш ще измина,
вините ми – в девет коли. ...