Последната цигара бавно догаря...
Нещо безвъзвратно в сърцето изгаря,
защото вече до мен не си ти,
не виждам образа ти в ранните зори...
Огънят в мен не спира да пламти.
Оставя в тялото горещи, пепелни следи.
Но няма те жаждата в мен да утоля,
в енергията страстна отново да се потопя.
Ти си демон, ти си ангел, ти си бог.
Твоето име е отрова, постоянен и нестихващ зов.
Ти си спомен, ти си болка, ти си сладост.
Твоят допир е прокоба, блян и младост.
© Veronika Mihova Все права защищены