В залези изгарям бавно,
в изгреви бездумни гасна.
Конец откъснат съм от свещ,
бленуващ да докосне пламък.
И зная, във горещо лято
сърцето ми навек ще спре.
А бледия ми лик познали,
мухите ще кръжат край мен.
Там някъде ще се роди дете,
на юг ще тръгне закъсняло ято.
Звездите ще се грижат за сираче...
И само мама ще заплаче!