Днеска си говорих с Гошо.
При него май е доста лошо.
Учи здраво- за двамина,
но не зная догодина
той какво ли ще да прави
с тези стари,жалки нрави
всичко сам да си решава,
със ума си да успява.
Ний приятели сме стари,
от деца сме си другари.
Той сега завършва висше,
аз пък вече имам ниша.
Много хилядарки правя,
вуйчо бизнес да направя
силно рамо сам ми даде-
доста подкупи раздаде.
Но със Гошо що да правя?
Май пазач ще го направя.
Ще му давам две заплати
та краката си да клати,
че с това образование
не ще има препитание.
Хайде да е хаирлия,
знаем ги как стават тия!
Ти за мене дръж се,Гошо
и не ще да ти е лошо,
а пък дипломата взета
окачи я във клозета.
Дип добре,че сме другари,
зарад спомените стари
покрай мене ще успееш
и добре ще си живееш,
но акъл недей ми дава,
че във нашата държава
никой с ум не преуспява.
© Лидия Кърклисийска Все права защищены