19 авг. 2020 г., 13:06

Господ дано я повика 

  Поэзия » Другая
608 8 9

Котка, старица,гнездото - изстинало,
свещник - донесен от странство.
Снимките - късчета шарено минало.
Рожби - далеч в емигранство.

 

Кучето - само що не е продумало,
то й е вярна раздумка.
Бяло мушкато - отдавна оклюмало,
мишка в долапите шумка.

 

Спомен за мъж - непонесъл теглото си,
ланшни копнежи - в олука.
Снимка сама тя кове - над леглото си -
толкова има от внука.

 

Майка - безропотно носеща кръста си -
остри игли - в игленика.
Шие саван бял - измерила ръста си.
Господ дано я повика...

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??